Творбата - място в света

Книгата представя най-общо два дяла.
След уводните “Няколко думи за старите и новите книги”, в първия дял авторът разгръща своите размисли за “Литературата като свят и съдба”. Чертае една “възможна проблемна карта”, която е тезисна и поради това – уязвима, посочва той: това е неговото предложение за построяване на алгоритъм – статията “Българската литература през ХХ век”.
Вторият дял започва със статията “Гробът – “ямата” и свещеното”, посветена на поезията на Христо Ботев и осмисляща двата аспекта в семантиката на гроба – като поглъщаща “яма”, но и в преосмислянето му към свещеното. Следват ред текстове, свързани с проблеми на и около първия български роман: “Под игото” сред езиците на “игото” (Из историята на “българските въстания” и “българските клания”)”, “Увод в семантиката на робското пространство” и “Три образа от покрайнините на Бяла черква”. А основни концепти в поезията на Иван Вазов са осмислени в “Природата като билка и болка”. Вариантите в образа на дома пък стават повод за търсене на диалогизма между Иван Вазов и Димчо Дебелянов в статията “Domos” и “Domus” (Очерк по география на психическия опит)”.
Границите и идентичностите в Алековия “Бай Ганю” изследва авторът в “Невинният въсток” и лукавата Европа”.
Чрез статиите за Елин Пелин авторът посочва, че “културата е механизъм за структуриране, в който е предвидена роля дори и за Смъртта”: в статията “Смъртта – начин на обработване” (по разказа “Задушница”), и че човекът оплаква разкъсаното си социално тяло – това е Елин-Пелиновият Адам, осъзнал своята голота: в “Хитрините на “Хитреца”.
А в текста “Йовковите герои четат знаците” изследователят заговаря за двойственото лице на културните знаци, които белетристът е успял да види. Следват статиите “Легенда за разбойника и любовника” (за “Шибил”) и “Лунната болест на майстора” (за “Песента на колелетата”), свързани с търсенето на “самата метафизична наковалня на човешкото”.
Поемата “Септември” на Гео Милев е обект на разглеждане в “Законът и бунтът”.
А тетралогията на Димитър Талев от “Железният светилник” до “Гласовете ви чувам” – в статията “Речта на бащата и “гласовете” на децата”. Зад изненадващото заглавие “Яйце на динозавър” стои откритието, как в романа “Тютюн” Димитър Димов преразказва “Андрешко” на Елин Пелин. И как чрез руините, болестите и здравето, лекарите и болните, лечението и телата се оплита семантичната мрежа, изразяваща посланието на писателя в “Тютюн” – в статията “Римският път”.
Интерпретирайки повестта “Крадецът на праскови” на Емилиян Станев, изследователят проследява неговото взиране в тайните на битието – в “Крадците на прасковата”.
А в последния текст – “Вълците на историята”, авторът обглежда какви равнищата на житейски и исторически опит е съумял да обобщи Ивайло Петров в романа “Хайка за вълци”.
Представяйки корпус от художествени текстове, включени в образователната програма, книгата е добър съветник в обучението по литература. Би могла да бъде полезна за учители и ученици, а е интересна и за широкия кръг читатели.