У дома за Коледа

Шефът на Али Ричфийлд – Робърт, може да изглежда великолепно, но е по-студен и от снега навън. Той отказва да се прибере за празниците. Неговият брат пък непрестанно флиртува с Али. Сестра им се появява в имението с целия си багаж, двете малки деца и новината за развода си. А деветдесет и две годишната им баба Пипа отказва да приеме решението на внуците си да продадат имението.

Али е решена на всичко, за да събере семейството и те да прекарат една последна и незабравима Коледа в родния си дом. Дори да й е нужно малко вълшебство.

Тя не подозира обаче, че нейният живот също ще се промени завинаги. И Робърт Марли може би ще е замесен в това…

Откъс от „У дома за Коледа“

Къщата изглеждаше така, сякаш някой беше натиснал копчето за коледен режим. Служителите от разсадник „Дънфорд“ започнаха да разтоварват елхи още преди да е станало осем часът. Внесоха два огромни смърча – един за фоайето и втори за дневната. Персоналът усилено разопаковаше лампички и украси. И – сравнително необичайно за месец декември във Вирджиния – снегът се сипеше на парцали и навън беше истинска симфония в бяло.
Слоун и децата й правеха медена коледна къщичка заедно с Ана.
- Добро утро! – поздравих ги аз при влизането си.
Пол, който току-що беше отпразнувал четвъртия си рожден ден – много държеше да ми го съобщи, – безуспешно се опитваше да придържа изправени стените на къщичката, а едногодишният Сами изяждаше почти всички бонбони. Ана ги сменяше с нови, когато се наложеше. Пресегнах се, за да помогна на Пол с един от правоъгълниците от тесто за меденки, докато той изливаше глазура по ръба, както и по моите четири пръста.
Иззад ъгъла се зададе Кип, приближи се и застана зад мен. Извърнах се, за да го видя.
- И днес ли те събуди Слоун?
Слоун поклати глава.
- Часът е… - Пуснах стената и обърнах покритите си с глазура пръсти, за да погледна часовника си. – Осем и петнайсет.
Кип взе ръката ми в своята и облиза глазурата от пръстите ми.
- Добро утро. И не, не ме е събудила Слоун. Аз исках да стана.
- Така ли? – отвърнах с известен скептицизъм, издърпах ръката си и я избърсах с кърпа.
- Да, наистина. А и хората с елхите бяха доста шумни.
Той се наведе и ме целуна леко по ухото. Ана ни гледаше, бих казала осъдително. Бързо се отдръпнах, но Слоун също беше забелязала и за миг прикова поглед в Кип, докато се навеждаше да помогне на Пол. „Не биваше да му позволявам да ме целуне снощи“ – помислих си аз. Сега връзката ни беше преминала на друго ниво – ниво, което малко ме притесняваше.
- Оши, мамо? – помоли Сами за още дъвчащи бонбони.
- Не, миличък, много е рано. Хайде да украсим къщичката с останалите.
Кип се настани до Сами, а аз станах и си направих обичайната чаша кафе. Пол се пресегна над лакомствата за декориране и взе още една торбичка с глазура. Занесох димящата си чаша на масата и усетих студеното сутрешно течение да се увива около глезените ми.
- Вуйчо Кип, може ли да ми я отрежеш? – попита малкият.
Кип покорно приготви торбичката с глазура и подаде на Сами под масата дъвчащи бонбони.
- Коя е тази дама? – обърна се Пол към Кип, докато вземаше торбичката.
Кип проследи погледа му и стигна до мен.
- Това е моята приятелка Али. Тя е много мила.
Виждах как Пол се опитва да възприеме тази информация. Кип продължи:
- Много я харесвам.
Пресегна се през масата и започна да гъделичка Пол, който се разкиска весело и събори половината къща.
- О-о! – измърмори Сами, грабна дъвчащите бонбони, които се бяха затъркаляли във всички посоки, и ги пъхна в устата си.
- Внимателно! – Слоун трескаво сграбчи падналите парчета от къщата, без да изпуска от поглед мен и Кип. Внимателно помогна на децата да ги подредят и те отново заприличаха на къща. Погледът й се стрелкаше от къщата към мен и от мен към Кип – в този ред, със свити устни.
- И така! – обърна се Кип към мен. – Какво ти се прави днес?
Или не беше забелязал изражението на сестра си, или нарочно не му обръщаше внимание.
- Трябва да работя.
- По кое време ще получиш списък с указания от Робърт?
Почти потръпнах, но се овладях.
- Робърт е в Испания, така че няма да ми праща нищо.
- Какво? – Слоун вдигна поглед от купчината с меденки.
- Доколкото разбрах, има работа в Испания – поясних аз.
- Това са глупости! – тросна се тя. – Кип, може ли да помогнеш на децата, докато аз си поговоря с Али? – Тя ме хвана за ръката и направо ме повлече към вратата на кухнята.
Когато се отдалечихме достатъчно, за да не ни чуват, Слоун тревожно прошепна:
- Какво става тук?
- Какво имаш предвид?
Тя раздразнено завъртя очи.
- В един момент ми казваш, че Робърт ти предлага да ти пусне най-любимата си песен на света, а Робърт няма кой знае колко най-любими неща, и в следващия - оставяш Кип да те обсипва с целувки. Какво става тук?
Господи! Как да й обясня? Реших просто да й кажа истината.
- Робърт ми е работодател. Просто предположи, че тази песен може да ми хареса. С него нищо не се случва. А Кип не е спрял да флиртува с мен, откакто пристигна. – Дискретно се наведох назад и погледнах към него през отворената врата. Той тъкмо помагаше на Пол с покрива.
Слоун се взираше някъде над главата ми, очевидно замислена за нещо.
- Али, Кип флиртува с всички, а всяко споменаване на тази песен от Робърт означава много. Той не подмята тази информация в обикновен разговор. За него тази песен означава повече, отколкото си мислиш.
- Нека ти обясня ситуацията. - Разказах й най-подробно за двайсетдоларовата среща, както и че съм накарала Робърт да измисли на свой ред такава. – По-късно го попитах дали мисли, че песента би ми харесала. Нали се сещаш, за да разбера дали е измислил онази среща за мен. Той каза само, че мисли, че бих харесала песента. Не добави нищо и все още не съм наясно дали изобщо е имал нещо предвид. Това беше всичко – той мисли, че е възможно да харесам песента.
- Сигурна съм, че вече си разбрала: той не е от приказливите. Избрал е тази песен за теб, Али. Мисля, че се интересува от теб. – И Слоун влезе обратно в кухнята.
Очевидно обаче не се интересуваше, щом беше предпочел да отиде в Испания, вместо да е тук за Коледа......