Учителите на българите

В бурните дни след унищожаването на армията на император Никифор, братът на кан Кубрат превзема Адрианопол. 40 000 жители заедно със семействата си са изселени по Дунава. Между тях е и семейството на Лъв, синът на кан Телериг, който е имигрирал преди години във Византия. Страхота, синът на Лъв, е по това време на 5 години. През 827 година в селището Галати на Дунава се ражда и изключителният Църхо, последното от седемте им деца. Съдбата ще върне баща им на българска държавна служба с различни мисии в тогавашна Европа. Страхота от рано проявява силен талант на администратор и управител в България. А Църхо, този обаятелен малчуган, очарова всички с изключителния си талант да учи древни и живи езици, да ги разчленява на съставните им части, да ги анализира. Когато Византия води тежка война с арабите, българският владетел Персиан е помолен за помощ срещу мощните смолени. В замяна на потушаване на тяхното въстание България получава Солун, който административно започва да се управлява от цар Михаил от Охрид. Част от договора с Византия обаче е и изселването на Крумовите преселници в Солун. Тази задача е възложена от Персиан и Исбул на Лъв. Следват интересни перипетии по изселването, в които Лъв проявява таланта си на военачалник. Затова с разрешение на кана той е привлечен и от император Теофил за личен съветник, а от Михаил, царя на Западна България, - за подстратег на Солун. Така семейството заживява в Солун. Братята са за много кратко време там. Страхота, също със съгласието на кана, получава управлението на голяма славянска област от император Теофил, а Църхо, чиято слава на изключително надарено момче е стигнала до Теофил, е привлечен да се учи в школата, построена от Теодосий над Магнаурския залив, заедно с децата на императора. Събуждайки възторга на всички, Църхо усвоява с необичайна бързина всички светски и религиозни науки, и елинското изкуство. Следва невероятна кариера на преподавател в Магнаура, учен, автор на множество научни изследвания и дипломат. Но най-великото му достижение е превеждането на съвременен български на книгите на съотечественика си Урфил, преведени преди 400 години от него на наречието на беси-гетите и записани с глаголица, наричана по това време и готика. Анализирайки развитието на санскритския език, Църхо съставя първата българска граматика и, следвайки строго граматичните правила, преработва още веднъж новите преводи. По време на една от многото дипломатически мисии Църхо се запознава и с писмена система, създадена от сирийски изселници в Крим, използвана, за да се запише наречието на кутригурите-българи. Тя използва само съгласни. Дванадесет от знаците са стари пеласгийски знаци, които се използват и от гърците. Църхо с необичайния си интелект на учен добавя липсващите гласни и създава пълен еквивалент на таблиците на Урфил, тоест пълен еквивалент на глаголицата. Той и блестящият му ученик Климент усъвършенстват калиграфията и съставят и на тази азбука Стария и Новият завет и други полезни книги. Следват невероятни събития в Охрид, Моравия, Панония и Рим, където Църхо, който преди това е кръстен в Константинопол с името Константин, приема в Рим монашество с името Кирил и след 50 дена умира. Брат му Страхота, който преди да стане управител на голяма славянска област, е кръстен с името Методий, се връща като ръкоположен от папата епископ на Сремска Митровица и продължава просветителското дело, преживявайки преследването от страна на немското духовенство и нечовешкия
затвор в манастира в Елванген. След като унгарците завземат днешната си земя, част от учениците на тези велики учители достигат Белград, за да започне в България изграждането на първата всенародна образователна система в Европа.
Но най-интересното в този исторически роман е, че неговият скелет е основан на сведенията на множество стари автори, които, ако любопитният читател желае, може сам да провери в книгата „Българска история до XII век през погледа на старите автори“, написана от същия автор.