Учредителите. Участниците в Учредителното народно събрание в Търново, 10.II.–16.IV.1879 г.

Това е цветът на българския политически, обществен и стопански елит, който по волята на историята и решенията на Берлинския конгрес е свикан да изработи Органически устав за държавно устройство на Княжество България. Учредителите, които поемат тежкия кръст да създадат условията за бъдещето развитие на страната, не са аристократични наследници, предприемачи или учени от световен мащаб, но всички са си извоювали правото да бъдат лидери. Тяхната историческа съдба е всичко, за което можем да си помислим – религиозни водачи, местни и национални търговци, революционни дейци, самобитни издатели, вестникари и литературни творци, имперски чиновници и необучени дипломати, юристи, лекари и учители. Всеки в своята сфера на живот е направил достатъчно, за да покаже, че има правото да бъде създател на новия държавен ред, а това обяснява защо събранието единодушно  приема идеята за една демократична държава. За пръв път различните течения и направления във възрожденското общество се сливат в едно тяло, което  гордо постановява, че Княжество България ще има парламентарна система на управление, която ще се развива по класическите конституционни принципи,  съчетани с широките права и свободи на гражданите.
Проф. д.и.н. Милко Палангурски е преподавател по нова българска история във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Основните му съчинения са в областта на дипломатическата история, партийно-политическата система, стопанската сфера и избирателния процес в свободна България.