Угощението на Джон Сатърнъл.

Англия, 1625 година. В затънтеното село Бъкланд припяваща тълпа прогонва Сюзан Сандъл като вещица. Тя бяга със сина си Джон и двамата намират убежище в древна гора. В нейните дебри жената разтваря книгата си и започва да му разказва за угощение, пазено в тайна през поколенията. То е наследството на Джон. Студът обаче погубва майка му и останал сирак, той се скита сам из пущинака. По заръка на покойната местният свещеник го изпраща в имението на сър Уилям Фримантъл.

Там момчето става кухненски чирак и овладява тайните на готварството под вещите напътствия на майстор Сковъл. Твърдоглавата дъщеря на сър Уилям, Лукриша, отказва да се храни и Джон е назначен за неин готвач. Бавно между тях се заражда връзка. Но избухва Гражданската война и той е призован на бойното поле. Съдбата и един древен завет заплашват да разделят Джон и Лукриша.

В “Угощението на Джон Сатърнъл” Лорънс Норфък преплита факти и митове, за да разкаже една забележителна история за живота, любовта и войната през ХVІІ век.

***

За “угощението на Джон Сатърнъл”:

“Грабваща история за любов и легенда. Красивата образност и увличащите подробности вдъхват живот на разказа, а описанията на кулинарните наслади събуждат апетита. Уникално и чувствено сливане на история и мит.”

“Буклист” 

***

“Храната, историята и романтиката добавят слоеве от вкусове към блестящата нова книга на Норфък… Известен с интелектуалната си проза и сложните сюжети, този път Норфък се опитва да преплете времето и сетивата, действителността и мита, като възнаграждава читателите с апетитни рецепти и сладко-горчива любовна история.”

“Пъблишърс уикли” 

***

“Норфък уголемява този загадъчен свят за нас и с необикновената употреба на обикновен език ни кара да го видим не като историческо построение, а като чудно място. Използването на детска гледна точка и пищна, напевна проза придава на разказа атмосфера на вълшебство, сякаш “Тайната градина” е разказана от героя на “Парфюмът”.

“Уолстрийт джърнъл” 

***

За Лорънс Норфък

“Зашеметяващо постижение на езика и формата, с което се пресъздава многопластова и неизследвана тема.”

Салман Рушди за “Речникът на Ламприер” 

***

“Най-голямата книга – във всякакъв смисъл – издавана на английски език от Втората световна война… Бях развълнуван и погълнат от нейното великолепие.”

Тибор Фишър за “Носорогът на папата” 

***

“Амбициозна… впечатляваща… зашеметяваща… Норфък може да улови цяла епоха в един-единствен смайващ образ.”

“Сан Франциско кроникъл” за “Във формата на глиган” 

***

“Удивително… Лорънс Норфък разкрива огромен талант.”

“Бостън глоуб” за “Речникът на Ламприер”