Упражнения по стил

ТАРИКАТСКО:

Беше къде обед, като гепих рейса. Гепих го и киризим ­­–­ кво? ­­–­ един образ, тъп като гъз, а се дърви на съседа си. "Не моеш ли – ­вика му – да си отваряш зъркелите? Нарочно –­ циври му –­ ме ръгаш, че и ми газиш патъците." И духна да седне. Пълен чвор. Като гилах по площад Ром, го киризим да плямпа с друг образ, също такъв чвор. "Чат ли си? ­­– бъзна го онзи. ­ – Барни тва копче и ще си тупалка!"

ПО ИТАЛИАНСКИ:

Уно дене, у темпо манджаре, ке скиво на платоформато у аутобусо? Уно дългучо, веро маркучо! Белла капелла с ширита дебела! Туози чешито се форте караре и парларе вулгаре на уно другаре: "Перке ме бутандо и ми тъпкандо кракандо, ма кранто!" Назряло скандало и чешито бегало без чао и престо седнало, лукиано ни яло, ни мирисало. Ке нуово скивандо у друго моменто? Познанто чешито и уно левенто. Левенто даваре акълито чешиту за уно копчино до гранде дупчино.

ТАНКА (Японско петстишие):

Пристига рейсът. Едно конте се качва. Внезапен сблъсък. Пред гарата по-късно за копче става дума. ...

Нямаше да е толкова смешно, ако не беше сериозно.

Клод Симон