Върхове и хора - твърди корици

 „Ръката, която написа тези редове – ръка с изгризани от ледовете на Еверест пръсти, не ще се вкопчва вече в скалните цепнатини, търсейки най-прекия път към мечтата, и не ще прокарва върху белия лист маршрутите на истината. Отвесните скални стени бяха за него съдба – тези сурови и ревниви богове, бдящи над жертвените си олтари. И все по-често си мисля, че тази книга не можеше да бъде завършена, че незавършеността е нейният логичен край. Защото това е книга за съдбата, мечтата и смъртта, чрез които животът придобива своя мисъл. Тази книга само задава въпроси, които търсят своя отговор – ала той не е един, защото на тях всеки е призван да отговори сам, долавяйки неизбежно, както на същността на своя отговор, така и неговата недостатъчност.“ (Едвин Сугарев)

„Преди 35 години загубихме двама приятели. Единият – Людмил Янков,  беше  „от тези, които избират края си. Хората вярват на онзи, който заплаща с живота си „цената на мечтата“. (Екатерина Йосифова). 

Написа най-човешките страници в историята на българския алпинизъм, остави ни без дъх със своята разтърсваща бяла поезия. Дължахме на Людмил и неговите деца тези преиздадени, наситени с любов и страдание страници. Човекът Людмил продължава да е сред нас и да ни вдъхновява по неговия си начин.