Въздушният пешеходец

Книгата представя част от най-добрите драматургични текстове на създателя на театъра на Абсурда както и текстове от „Антидоти” - театрална публицистика и критика. Разговорът на литературния критик Клод Бонфоа, под надслов „Между живота и съня”, ни дава възможност да навлезем в тайните на генезиса на творчеството му, връзката и взаимопреливането на театър, литература и живот при Йонеско.
Йожен Йонеско (1909-1994) е френски драматург от румънски произход. За разлика от традиционния реалистичен театър, театърът на Йонеско може би малко условно е наречен „Театър на Абсурда”, защото според него: „Абсурден е и нашият свят!”...
Йожен Йонеско (1909-1994) e френски драматург от румънски произход. Още с появата си в началото на 50-те години на миналия век странният и провокативен театър на французина от румънски произход Йожен Йонеско предизвика грандиозен скандал. Само за две десетилетия обаче той се наложи не само във Франция, но и в света, и първата му и най-прочута пиеса „Плешивата певица” (1950), както се шегуват някои критици, „вече отдавна пее класически арии”.У нас нормативната соцкритика го беше забранила. В СССР го обявиха за „антикомунист”, без да е бил такъв. Играеха го рядко дори в родната му страна. Всъщност Йонеско презираше както политиката, така и политиците, странеше от всяка идеология и религия. За разлика от традиционния реалистичен театър, театърът на Йонеско, наречен може би малко условно „Театър на Абсурда” (защото, както казва той: „Абсурден е и нашият свят!”), ни предлага действие без интрига, ирационалност на диалога, метафизичен поглед върху проблемите, непредвидимост и дори абстрактност на ситуациите и мястото на действието, деперсонализация на действащите лица.
В България с възторг бяха посрещнати някои от най-успешните български реализации на негови пиеси: „Плешивата певица” „Столовете”, „Кралят умира”, „Урокът”, „Картината или Палячовщина”.
Този дързък и непристоен автор, който обича Бекет, не обича Брехт, постоянно скандализира и шокира публиката. Смехът му е смях през сълзи, защото „комичното като интуиция на Абсурдното е много по-отчайващо от трагичното. Комичното не ни предлага никакъв изход… то е отвъд отчаянието и надеждата.”