В зората на мъглявата младост

Нобеловият лауреат Йосиф Бродски сравнява Андрей Платонов с Джойс, Музил и Кафка. И това негово мнение е споделяно от всеки, който е чел прозата му.

Платонов е от големите руски (вероятно по-правилното е съветски) писатели, към които съветската власт е проявила особена жестокост. Той не е имал право да публикува текстовете си, позволявали са му само да рецензира чужди, без да се споменава името му. Синът му се заразява с туберкулоза в лагер, а после умира в неговите ръце. По-късно и самият Платонов умира от туберкулоза, заразен от сина си.

За езика на прозата на Андрей Платонов може с еднакъв успех да се каже, че отвежда руския език до семантична безизходица,или по-скоро – открива философията на безизходицата в самия език. Дори това да е вярно само наполовина, то е достатъчно, за да наречем Платонов един от изключителните писатели на нашето време, тъй като наличието на абсурд в граматиката е показателно не за някаква частна трагедия, а за човечеството като цяло.

Йосиф Бродски


Андрей Платонов (1899 – 1951) е нареждан сред най-добрите писатели на ХХ век, но признанието идва едва след смъртта му. Завършва Воронежкия железопътен политехнически институт, работи за вестници, включително като военен кореспондент по време на Втората световна война. Заразява се с туберкулоза от сина си, който е обвинен в антисъветски заговор и лежи в заттвора.

След 1946 г. е забранено да бъдат публикувани произведения на Платонов и той може да работи само анонимно като редактор. Създава най-добрите си произведения  „Изкопът” и „Чевенгур” в периода 1927 – 1930, но те са публикувани чак през 80-те години на ХХ век. Платонов умира от туберкулоза на 5 януари 1951 г. в Москва.