Велко Радов Королеев - Панагюрца, и неговия "Месецослов" или "Календар вечний"

Велко Радов Королеев - Панагюрца, и неговия "Месецослов" или "Календар вечний" (Цариград, 1853 година)
Оттогава (1853 г.) започва да се „Свети” името на равноапостолите Кирил и Методий, на 11 (днес 24) май...
" След 155 години, за първи път, можем да надникнем в оригинала на „Месецослов” на Велко Радев Королеев - Панагюрца. Календарът обяснява „ръка пасторална” за да се изчисляват по нея празниците - движими и недвижими, панаирите и сроковете, дните на пощите за цялата Турска империя. Написан на остров Самос, издаден в Цариград в 3000 екземпляра, унищожен от гръцкия патриарх, съхранен от син - на внук - на правнук, през седем поколения, та до днес!
Амин!..."
Лука П. Кръстев (пра-пра-правнук)
За Велко Радов Каролеев и неговия "Месецослов" или "Календар вечний" Живял е в 3 века (1798-1903 г.). Роден е в заможно семейство, във войниганското село Панагюрище. След завършване на килийното училище и кратко учителстване има злата участ на българите, войнигани, в обоза на турската армия. След това служи в Цариград при Копривщенските чорбаджии "Чалъковци", в конака на Княз Стефан Богориди на Фенер и при Гаврил Кръстевич - управител на остров Самос, подарената от Султана собственост на Богориди. Там работи вурху Календара си.
През 1853 г. в Цариград излиза "Месецослова" му, на 190 страници, в 3000 екземпляра. В него В. Каролеев за първи път въвежда в Християнския календар "празник особит" за честване на Св. Св. Кирил и Методий на 11 май (стар стил). Разрешение от гръцкия патриарх няма и това е кощунствено дело! Книгите му са изгорени, В. Каролеев е преследван и емигрира за около 18 години в Молдова. Там идва и големият му син Иван, завършил Киевската духовна Семинария и станал учител към Болградската гимназия.
В. Каролеев е назначен за арендатор към рибните езера и ханове, използвани за издръжка на Болградската гимназия и общежитие. Така баща и син влизат в досег с Никола Богориди, Г. С. Раковски, Хр. Ботев (също учител), Стефан Караджа и други.
Под тяхно влияние баща и син се завръщат в Панагюрище за да участват в Априлското въстание. На последния, 10-ти ден от него, Иван е съсечен пред очите на баща си, а по-малкият син - Петко, е окован и заточен в Анадола. Панагюрище е в пепел. 80-годишният дядо Велко, със сетни сили се включва в помощ на Комисията на Великите сили, членове на която са княз Церетелев, Ю. Скайлер, Макгахан и др., като им показва ужасяващите гледки от зверствата на турците.
В следващите 25 години на свободна България, единствено пачето перо му дава сили, за да измине столетния си житейски път.
Лука П. Кръстев представя събраното от него за живота на своя пра-пра-дядо - Велко Р. Каролеев, както и запазения в семейството оригинал на този "Месецослов" или "Календар вечний".
Настоящото издание е библиографски шедьовър, съдържащ фототипни копия на всяка от страниците на оригинала. Разбира се, даден е и превод на съвременен български.
Не на последно място, тук ще намерите кратко резюме на английски език.