Викингски сказания

Исландия е малка страна. Хората я откриха и се заселиха в нея преди повече от хиляда години. През топлия сезон те ловяха риба и морски птици, събираха пера, отглеждаха овце и косяха сено. Но зимите бяха дълги, тъмни и студени. Мъжете, жените и децата си стояха по домовете, където чепкаха вълна, предяха, тъчаха и шиеха около огньовете. Сенки пърхаха в тъмните ъгли. Димът се виеше покрай гредите на високите тавани. Децата се настаняваха на пръстения под досами пламъците, а възрастните – на дълги тесни скамейки малко по-назад. Ръцете се занимаваха с вълната. Работата даваше възможност на главите да мислят и на устите да говорят. Но на хората им доскуча от приказки за ежедневието. Бащите се вторачваха в децата си и си казваха:

„Те не научават почти нищо. Какво ще ги направи храбри и мъдри? Какво ще ги накара да заобичат родината си и старата Норвегия?“

Така че, докато семействата работеха на червената светлина на огъня, бащите разказваха за норвежки крале, за дълги пътувания до чудни земи, за велики битки. Историите се разпространиха из цяла Исландия и хората ги запаметиха и заобичаха. Някои мъже можеха да пеят и да свирят на арфа. Те съумяха да направят историите още по-интересни. Талантливите мъже бяха наречени скалдове, а песните им – саги.