Винаги опрощение

Преди три години Торюн внезапно избяга.
Невъобразимо различното й ново битие бе станало непоносимо.
Тя изостави странните си нови роднини и възродената обща надежда за живота край суровия фиорд, изплъзна се от плътните сенки на миналото.
Намери убежище в горската къща на любимия мъж... Сега Арленд и Крюме вече са комично-истерични бащи на три дечица, Маргидо търси нови пътища към своя бог, дядо й е щастлив далеч от омразния чифлик.

А Торюн вече е на 40, без дом, без работа и както се оказва - без любов.
И отново е на ръба на нещо дълбоко заключено, което сама не успява да освободи.
Как да утоли безкрайната недостатъчност?
Накъде да тръгне този път, за да утихне бунтът в душата й?
Дали някой ще й подаде ръка с опрощение?