Воля за креативност

„Воля за креативност“ е психологическо изследване върху сложната вътрешна свързаност в личностната структура на творци от различни области. Солидната емпирична основа позволява да се разгърне цялостен концептуален модел, обединяващ в себе си както индивидуално психологически, така и социални компоненти в проучвания върху креативността и процъфтяването.

Съществена част от монографията „Воля за креативност“ представя идеите и приноса на Ото Ранк за оформянето на много от съвременните школи в психологията и психотерапията през призмата на актуалния изследователски контекст. Неговите схващания за динамиката в процеса на израстване на личността не само, че са валидни и до днес, но и продължават да вдъхновяват креативни подходи в психотерапията и екзистенциално-хуманистичната психология. Най-ерудираният от всички психоаналитици в кръга на Фройд – Ото Ранк, напуска Виена, за да изгради изключително продуктивна кариера като лектор, терапевт и писател. Неговите произведения повлияват фундаментално редица забележителни фигури в психологията като Мелани Клайн, Карл Роджърс, Роло Мей, Ървин Ялом, културния антрополог Ърнест Бекер и др. В „Гещалттерапия“ (1951) Пол Гудман определя концепцията на Ранк за ролята на креативния акт в индивидуалното развитие като „състояние на психично здраве само по себе си“. В продължение на почти цял век Ранк е бил хулен, игнориран или просто забравен от психоаналитичния естаблишмънт, но с публикуването през 1973 г. на отличената с „Пулицър“ The Denial of Death на Ърнест Бекер Ото Ранк постепенно излиза от забвението и е реабилитиран като един от най-блестящите учени от началото на миналия век в Европа и САЩ.