Всяко насилие създава герой, който да го възпре.

Осман през очите на рицаря Михал, пътешественика Марко Поло и през вътрешния взор на суфи поета Юнус Емре.

Краят на тринайсети век. Анатолия е обхваната от войни и кръвопролития. Източните варвари – монголите, всяват ужас, западните кръстоносци не знаят що е милост, а лукавите асасини налагат своята жестока справедливост… Губернаторите – наместници на императора на Византия – са решили да довършат турците един път завинаги…

Сред този хаос ще се появи водач. Младеж, произхождащ от малко княжество, символизиращ надеждата и справедливостта за своя народ, притиснат в ъгъла.

Това е историята на създателя на Османската империя, която за векове наред ще е надвиснала като сянка над Европа.

Във втория том – „Война” – Беязът Акман проследява борбата на Осман да обедини враждуващите племена и да ги поведе на война с Византийската империя. Трябва да превземе крепости, считани за недостъпни, и в крайна сметка да се изправи срещу несметната имперска армия. Константинопол е готов на всичко, за да съкруши поредния самозванец и да продължи вековната си хегемония. Но колелото на историята вече се е завъртяло…