Истинското лице на 9 септември 1944 г.

Съдбата не е благосклонна към писателката Люба Тодорова Ганчева, известна с творческия псевдоним Яна Язова (1912-1974), тъй като повечето нейни произведения стигат до читателите едва след смъртта й. Дамгосаната от новата критика, авторката е забранена, но страстно желае да пише историческа проза.

Яна Язова се впуска в своите проучвания и трескаво пише романите, които пише за поколенията. В уединение години наред писателката работи върху трудовете си и нито за миг не забравя факта, че произведенията й няма да видят бял свят. Поне не и докато е жива.

Малко са книгите в българската литература, които биват обречени на забвение в продължение на повече от половин век след написването им. Една от тях е романът на Яна Язова „Война“

„Война“ не е изключение, не само защото принадлежи на Яна Язова. Сюжетът на романа разкрива страшната картина на Втората световна война, смъртта на цар Борис III, бомбардировките над София, нахлуването на Червената армия в България, преврата от 9 септември 1944 г. и т.нар. Народен съд.

Романът заедно със „Соления залив“ образува историческата дилогията „Голямо и малко“, разкриваща трагичното минало от края на Третото българско царство. Макар книгите да могат да бъдат четени независимо една от друга, то разказът и в двете се разгръща на фона на превратни и силно противоречиви за страната събития.

Според литературната критика именно „Война“ е единственото произведение преди 10 ноември 1989 г. (или поне едно от малкото), в което истината за установяването на власт на Отечествения фронт се представя без идеологически фалшификации и манипулации.

В романа „Война“ ходът на историята противопоставя един на друг двама стари приятели. Успоредно с личната, бурно се развива и обществената история, като в един момент двете стават едно. От този момент разказът потича драматично и стряскащо, а благодарение на блестящия писателски талант на Яна Язова читателят съпреживява ужаса и неизбежността на събитията.

Благодарение на работата на изследователи като Петър Величков и Цвета Трифонова (по нейните бележки и разчитания е изготвено изданието на „Българска история“) творбите на Яна Язова биват възстановени и подготвени за печат. Така читателите за първи път се срещат с „Война“ едва през 90-те, когато списание „Летописи“ публикува откъси от романа. По-късно той е публикуван в два различни варианта - като част от дилогията и самостоятелно.

• Редактор: Антон Оруш
• Коректор: Русанка Одринска
• Графично оформление: Александра Младенова