Всичко тече

Романът „Всичко тече“ е създаден „за чекмеджето“ през 1955–1963 г. През 1963 г., малко преди смъртта си, Василий Гросман го преработва и дописва. Излиза от печат първо на Запад – през 1970 г. в Германия (на руски).
Следват първите преводи – на италиански (1971); немски, английски, френски (1972); сърбохърватски (1973)…
С този роман съветският писател Василий Гросман става известен посмъртно в свободния свят.
През 2018 г. излиза и в превод и на български.

Първата част - „За правото дело“(1952) е предложена за Сталинска награда и отхвърлена лично от Сталин.
Втората част – „Живот и съдба“ (1959) – е забранена. През 1961 г. ръкописът ѝ е иззет от КГБ заедно с ръкописа на „Всичко тече“, те са заплаха за комунистическата власт.
Михаил Суслов, главният идеолог на Политбюро, предрича, че „Живот и съдба“ ще излезе най-рано след 200 години.
Гросман умира от рак през 1964 г. в Москва, без да знае дали произведенията му някога ще стигнат до читателите.
Спасеният от поета Симеон Липкин екземпляр на „Живот и съдба“ е пресниман на микрофилм от Андрей Сахаров и изнесен в чужбина от Владимир Войнович.
През 1980 г. е публикуван в Швейцария, а в СССР — през 1988 г., по време на Перестройката. През 2013 г. руските тайни служби предават ръкописа на „Живот и съдба“ от 11 000 страници на Държавния архив в Москва.