За кого бие камбаната - Джон Дън

Джон Дън е считан за майстор на метафорите, творбите му са остроумни, изпъленени с парадокси, игри на думи и фини, но забележителни аналогии. Неговите произведения често са иронични и цинични, особено по отношение на любовта и човешките мотиви.

Чести предмети на произведенията му са любовта (особено в ранния му период), смъртта (след смъртта на жена му) и религията.

За кого бие камбаната

Човекът не е Остров, вътре в себе си затворен;
Човекът има връзка с Континента, той е част от всичко друго;
отмъкне ли морето буца Пръст, по-малка става територията на Европа,
както ако откъсне Полуостров цял или събори Замък
на твой приятел или твой собствен замък;
всяка човешка смърт ме намалява,
аз съм част от цялото човечество;
затова недей да питаш за кого бие камбаната:
камбаната бие за теб.


Джон Дън (1572 – 1631) е роден в Лондон в семейството на католици нонкомформисти, които не се отказват от вярата си. Майка му е от рода на сър Томас Мор, екзекутиран заради отстояването на независимостта на Църквата от кралската власт.

На единайсет Джон започва следването си в Оксфордския университет, а три години по-късно го продължава и в Кеймбридж. В ранните си години Дън пише любовна лирика, сатири и епиграми, както и парадоксална есеистична проза. По-късно става декан на централната лондонска катедрала „Св. Павел“ и създава възвишена и екстатична религиозна поезия.

Поезията на Джон Дън се отличава с жизнеността на езика си и находчивостта на метафорите в сравнение със своите съвременници. Цялото му творчество е забележително с реалистичния и чувствения си стил. Повечето му произведения са публикувани едва след смъртта му.