За щастието

Под надслов "За щастието" тази книга обединява почти всички запазени текстове на Епикур: писмата до Менойкей и Херодот, Основните мисли, съхранени от Диоген Лаерций, Напътствията от Ватиканската колекция със сентенции, фрагменти от различни източници в древногръцката литература и от съчиненията на Цицерон и Сенека.
Книгата е представителна за учението на Епикур, като поставя акцент не толкова върху атомистичната философия на природата, изиграла важна роля за модерното естествознание, колкото върху неговата морална философия. Текстовете, събрани в тази книга разкриват недвусмислено защо не бива да наричаме "епикуреец" онзи, който е само неразумен и разпуснат, който безразсъдно тъне в удоволствия и води безпътен живот, защо в такъв човек Епикур не би видял осъществена целта на живота.