Забравените пътища: от Родопите до Памир

Пътят на Филип Лхамсурен минава през планински и пустинни райони, през многомилионни мегаполиси, забравени от Бога селца и няколко военни зони, от планината на Орфей до мястото, където се събират всички най-големи планини в света – Хиндукуш, Каракорум, Кунлун, Тяншан, Хималаите. Ако в миналото по тези пътища са прекарвали коприна, то днес основната суровина на натоварените автокервани е дрогата. Именно по тези прашни, черни, стръмни и полегати, с огромни дупки или гладък асфалт пътища пътува и живее Филип. В продължение на четири месеца и половина, при изминати над 10 000 километра и температури до + 70 градуса по Целзий, екипиран само с дрехите на гърба си, той успява да стигне с велосипед от Родопите до Памир.
„На пръв поглед нещата изглеждат така, сякаш съм се оставил на съдбата – пише Филип в книгата си – но ако искам сто процента сигурност, трябваше да хвана да извървя маршрута „Сантяго де Компостела“.“
Една сутрин през април 2013 г. той целува дъщеря си за довиждане, докато още спи и излиза. Но каква е причината човек да напусне дома? „Самото пътуване не е просто авантюра – казва авторът – а избор, който ми разкрива по-добре как да живея истински. Доброволната несигурност отваря врати към действителността. Чувството и смисълът живеят в тези мигове точно тук и сега.” Филип тръгва на път, без да се състезава за време, а, за да види хората, да ги почувства, да общува с тях и да им стане приятел. Той е изследовател, наблюдаващ заобикалящото го, в опит да събуди природата в себе си.
Така и става, среща Яшар – внук на велик пехливанин и Мустафа – организатор на аматьорска лига по футбол; поправя оградата на вдовицата Лейла и гостува с чеченеца Зелим на роднини високо в планината; споделя трапезата на пътешественика Марат Вильнов и работи в Казахстан с Нурбулат и брат му Жумабек по прякор Черния дявол; тръгва с една френска двойка към бреговете на Аралско море и пие чай с всеки, който го покани... И всичко това, за да стигне до мечтания Памир, където изпитва най-големите трудности и преживява най-тежката си болест, но концентриран да продължи с малкото си останали сили, той разбира смисъла на страхопочитанието. Смисълът, който така лесно се губи сред уморена Европа.