Замъкът - Оригиналът

Да се преразкаже „Замъкът“ е задача почти невъзможна, колкото и прост да е неговият сюжет:

Някой си К., уморен до смърт, пристига пеш в някакво затънтено село, появявайки се буквално от Нищото. От този момент за него вече няма друга действителност освен странната и лишена от логика реалност на селото и на разпростряното върху това село всевластие на Замъка. А поведението на К., желанието му да се утвърди в тази действителност, нито е мотивирано, нито е свързано с нещо друго, освен с непрестанно движещото го чувство на странна тъга, на усещането за изоставеност, за враждебност на обкръжението му и успоредно с това – с неистовата жажда за човешка близост, за човешка топлина.

„Творчеството на Кафка ни отвежда до пределите на човешката мисъл. Влагайки най-дълбок смисъл в тази дума, можем да кажем, че всичко в това творчество е изначално. Във всеки случай то излага напълно цялостно проблема за абсурда. Ако съотнесем тези заключения към тайния смисъл на „Замъкът“ и непрестореното майсторство, с което той е прокаран, ще осъзнаем цялото му величие.“, Албер Камю

„Сред големите творби на Кафка няма по-загадъчна и красива от „Замъкът“., Херман Хесе