Ние използваме бисквитки за да може сайта да функционира пълноценно. Спазвайки директивата за електронните комуникации изискваме Вашето съгласие за използването на бисквитки. Научете повече.
Уважаеми читателю,
В ръцете си държиш книгата на един изключителен български учен и родолюбец, проф. Анастас Иширков на тема, която и днес, за съжаление е малко позната на българския читател.
Според именника на българските владетели, държава с име България от лявата страна на Дунава съществува 515 години преди княз Аспарух да пресече Дунава, т.е. от около 165 г., а според анонимен български източник от около 130 г.
Това е народ изселил се доброволно или принудително от Балканите, чиято история е писана с непрекъснатите му борби за завоюване на загубеното си отечество в съюз с останалите му под римско владичество сънародници . Завоюването на Балканите от Рим трае от времето на македонския владетел Персей от около 150 г. пХ, до около 103 г. по времето на владетеля на даките Децибал. Част от народа ни е изтласкан на запад в Панония, на север в Прусия и на изток от река Буг. Между 106 и 273 г. Остроготи основават империя и изтласкват римската армия на Дунава, който става граница на империя. В началото на третото столетие по ред причини обединени готски и хунски войски унищожават армията на император Валент и завземат Цариград, така, че изпратения император Теодосий управлява първо от Солун, а след това се споразумява с балканските народи срещу други от тях и отива в Цариград. Следват непрекъснати въстания вътре в империята и нашествия вън от нея на народа ни, кулминиращи с построяването на дългата стена от Черно до Бяло море в началото на 6 век от император Анастасий, срещу българи и готи. Ако тези хора идваха от Хиндокуш, това едва ли би било нужно, но те живеят в Тракия, и застрашават столицата непосредствено. По времето на император Зенон, след като двамата Теодомировци предводители на готи се споразумяват за нападение на Цариград, един хронист записва, че Зенон повикал българите на помощ. Теодомировци са в Тракия и ако българите трябва да дойдат от Хиндокуш или Монголия, Цариград ще бъде отдавна зает – но българите са в Тракия! Всъщност дългата стена е етническата граница на народ с име българи до геноцида на гърците между реките Места и Марица и геноцида на турците между Марица и дългата стена след 1919 г. и изселване на оживелите в България. Така в общи линии се оформя нашата съвременна южна граница. А нашата югозападна и западна граница?
След около 278 г. остроготите създават империя за около 100 години на територията на днешна Румъния, Полша, Прусия и т.н. със столица – старата столица на даките. След победата на хуните през 378 г. над остроготите първа сила в Европа е вече хунската държава начело с Баламбер, Руа, следван от Муенджук, следван от Атила.
Умният владетел Атила привлича победените гепидски и остроготски князе, като съветници и съвладетели и създава империя от Кавказ до Англия. Центъра на неговата държа е територията на угрите, днешна Унгария, която днешните ѝ жители наричат Магяр и себе си магяри. Името на нашите българи (наричани там угри) обаче е останало, като име на държавата, и част от народа ни е слят с унгарския след девети век. Друга част от народа ни е слят с римските преселници и така след повече от 1700 години възниква народа на днешна Румъния.
Синът на Атила, Ирник, е споменат в именника като един от българските владетели, а когато синовете на Атила се преселват в земите от които са дошли в Панония, в Илирия, Пелопонес, Тесалия, по Черноморието около долния Дунав и Добруджа, почват да се наричат изключително българи.
Проф. Иширков, не се занимава с това как съвместната ни граница с германците при Атила, Крум и Маламир се премества към Драва, Сава, Белград и т.н.
Той се занимава по-скоро с изучаване на 108 източника, които доказват еднозначно етнографската структура на западните балкани, и политическите интриги, както на великите сили, така и на Сърбия при формирането на нашата днешна западна граница. Ти ще научиш, драги читателю, как един милион българи останаха извън нашата западна граница след 1878 г., как българските градове Белград, Ниш, Пирот и др. станаха „сръбски“ и т.н.
Тази книга е трудна за издаване, защото е писана на езиците, които владее автора: старобългарски, български и руски преди последната писмена реформа, немски, френски, италиански, сръбски и гръцки. При подготовката на книгата българските и руските текстове са преписани на съответните съвременен нормирани езици. Някои старинни форми в немските текстове са заменени с разбираеми за съвременния немец, а старобългарските, френските, италианските, сръбските и гръцките са предадени непроменени. В главата с материали са добавени в скобки страниците на оригиналното издание, понеже препратките от текста са към тези страници. Някой от картите, издадени навремето в низко качество са копирани цветни от използваните оригинали.
Бих искал да изкажа моите най-сърдечни благодарности на г-а Велина Парахулева, преподавателка по български език и литература в Априловската гимназия, Габрово, в която е учил и младия Анастас Иширков, за грижливите корекции на българските текстове.
Поръчките от Онлайн книжарница Ciela.com се доставят от Спиди, Еконт и BoxNow за България, и от Български пощи за чужбина.
Проф. Анастас Иширков -
Проф. Анастас Иширков e роден на 5 април 1868 в Ловеч. Първоначално учи в Главното четирикласно училище в родния си град, а след това продължава образованието си в Габровското класно училище. Заради участие в ученическа стачка е принуден да се премести в Търновската мъжка гимназия, която завършва през 1888 г. Наскоро след това получава стипендия от Просветното министерство и се записва да следва история във Висшето училище в София. През 1891 г. се дипломира и е назначен за учител по история във Врачанската гимназия.
През 1892 г. Анастас Иширков специализира славянската филология при известния славист Август Лескин в Лайпцигския университет. Междувременно усъвършенства знанията си по френски език в Нанси, Франция. А през 1895 г. защитава дисертация при проф. Ратцел на тема „Южна България“.
След като се завръща в родината си, младият учен е назначен за учител по география в Първа мъжка гимназия в столицата. През 1896 г. е изпратен от Министерството на народното просвещение на специализация по география в Берлинския университет при известния географ проф. Фердинанд фон Ритхафен.
На 1 февруари 1898 г. Иширков спечелва конкурс и е назначен за редовен доцент по география и обща етнография в Софийския университет. От 1903 г. е извънреден професор, а от 1909 г. – редовен професор в Катедрата по „Обща културно-политическа география“ при Историко-филологическия факултет на университета. През 1898 г. създава и оглавява Географския институт във Висшето училище.
Проф. Анастас Иширков три пъти е избиран за декан на Историко-филологическия факултет (1910-1911, 1918-1919, 1920-1921 г.), а в периода 1915-1916 г. е ректор на Софийския университет.
От 1920 г. видният български учен е преподавател по география в Свободния университет, дн. УНСС. През 1904 г. става член на Българската академия на науките. Член е на редица научни институти в Германия, Полша, Унгария и Чехословакия.
През 1918 г. проф. Иширков създава Българското географско дружество и е избран за пръв негов председател. А през 1920 г. става член-основател и на Българския археологически институт.
Член е на редакционните колегии на списанията „Български преглед“, „Българска библиотека“ и „Географска библиотека“. Редактор е на сборника „Ловеч и Ловчанско“.
Като изявен български учен Анастас Иширков е включен в състава на българската делегация при подписването на Букурещкия мирен договор след злощастното поражение на България в Междусъюзническата война през лятото на 1913 г. След това през периода 1917-1918 г. участва в преговорите за сключването на Брест-Литовския мирен договор между Съветска Русия и страните от Централните сили.
През 1919 г. пише няколко Меморандума в защита на България до Антантата на Парижката мирна конференция.
Приживе проф. Иширков завещава на Софийския университет сумата от 900 хиляди лева. Близо 50 хиляди лева пък дава за строителство на читалището в родния му Ловеч, за прокарване на железопътна линия линията Левски - Ловеч, за обзавеждане на старопиталище към Женското благотворително дружество в града, за камбанарията на ловешката църква „Св. Богородица“ и пр.
През 1933 г. поради заболяване прекратява преподавателската си дейност. Умира на 6 април 1937 г. в София, оставяйки ни богато научно наследство.
Анастас Иширков полага основите на всички дисциплини и направления на географската наука в България. Интересите му са в областта на антропогеографията и на политическата география.
По-важни му географски съчинения са: „Принос към географията на Княжество България“ (1907 г.), „Орография и хидрография на България“ (1913 г.), „Чалъкавишкия проход в Стара планина“ (1913 г.), „България и Бяло море. Политико-географски чъртици“ (1914 г.), „Западните краища на българската земя. Бележки и материали.“ (1915 г.), „Охридското езеро и град Охрид“ (1915 г.), „Брой на българите“ (1916 г.), „Град Враня и Вранско“ (1918 г.), „България. Географски бележки.“ (1919 г.) и др.
По-важни му исторически съчинения са: „Принос към етнографията на македонските славяни“ (1907), „Град София през XVII век“ (1912 г.), „Скопската област, останала българска и под духовното владичество на Сръбската и Ипекската патриаршия (1557-1766 г.)“ (1915 г.), „Добруджа – география, история и етнография“ (1918 г.), в съавторство, „Западна Тракия и договорът за мир в Ньой“ (1920 г.), „Походът на Владислав Варненчик в България-1443-1444 г.“ (1923 г.) и др.
Поклон пред делото на този голям български учен и родолюбец!
| Автор | Проф. д-р Атанас Иширков |
|---|---|
| Издателство | Гута-Н |
| ISBN | 9786197444247 |
| Година на издаване | 2019 |
| Корица | мека |
| Страници | 348 |
| Формат | 14.8 х 20.1 см. |
| Език | български |
