Записки от подземието

През 1864 година, преди да напише знаменитите си шедьоври – „Престъпление и наказание”, „Идиот” и „Братя Карамазови” – Достоевски създава прелестно мрачните „Записки от подземието”. Дълбоко отчужден от обществото и обладан от чувство за незначителност, безименният герой на Достоевски подлага на безмилостен анализ както себе си, така и света, в който живее – свят, ръководен от относителни и съмнителни ценности. Романът изследва темите за морала, религията, социалното неравенство и политиката, които преобладават в по-късните книги на Достоевски. По мнението но критиката, това е неговата най-новаторска творба и тя очертава разделителната линия между литературата на 19-и и на 20-и век. Освен това „Записки от подземието” предлага на читателя великолепно въведение към творческото въображение, дълбочината и психологическата проникновеност на един от най-влиятелните автори в световната литература...

„Записки от подземието” е най-доброто въведение в екзистенциализма, писано някога. С несравнима убедителност, мощ и изящество тук се разглеждат теми, които разпознаваме по-късно у големите имена на екзистенциализма – от Киркегор до Камю.
Уолтър Кауфман

Достоевски беше психолог преди психологията да съществува, а наблюденията му – безпощадно проницателни и универсални.
Питър Финли

Достоевски беше пророк. Неговите творби не се четат – те се изживяват, изстрадват и никога не избледняват от паметта.
Дмитрий Мережковски