Зарядът на душата

На 2 декември 1980 година Ромен Гари се застрелва. Оставя писмо до издателя си: „Никаква връзка с Джийн Сибърг. Умоляват се страстните любители на разбитото сърце да се насочат другаде.”

Няма по-силна памет за един писател от творбите му.

В предговора към романа "Зарядът на душата", Гари пише:

Парадоксът на науката, както съм го показал на тези страници е, че има само един отговор на вредите и опасностите от нея - още повече наука.

Бих искал читателят да прочете тази книга с усмивка. Защото, разбира се, тя служи само за развлечение.

„Горивото на бъдещето” е новата енергия, позволяваща да светят лампи, да работят мотори и да се движат коли, и използвана, също така, при свръхмодерните ядрени бомби. За произвеждането му се използват душите, които след смъртта биват улавяни от специални „каптажи” и вкарвани в батерии. Как ще реагирате, ако разберете, че жената, обичана от вас, ще оживее под формата на 100 ватова крушка, а старият ви съсед, който е участник в съпротивата, задвижва мотора на вашия ситроен?

Тази стремглаворазвиваща се измислена история не оставя на спокойствие читателя. Едва след като прочете финалния ред той би могъл да се замисли върху проблемите, поставени от автора някак мимоходом - проблеми, в които се преплитат техниката, технологията и идеологията, обслужващи бясната надпревара за постижения, за непрекъснат растеж и за поробване на духа.