Заветът на Богомилите

В първата ми книга „Съкровището на богомилите“ се спрях предимно на теологията на църквата на богомилите и я сравних чрез Библията с вярванията на католическите и православните църкви, като използвах Корана за арбитър.

Във втората книга „Обвиненията на богомилите“ разгледах празниците и поклонението на богомилите, официално свързаното с властта християнство и евреите.
Целта на тази трета книга е да ни запознае със същността на богомилското битие и да покаже на практика, че богомилството е все още живо и действено както преди 1000 години. Богомилството е било вярата на обикновения българин, изповядвана без много ритуали и помпозност. Христос проповядва, че такава вяра е истинска, това е вяра, подбудена от любов към Твореца и подклаждана от безкористна любов към всяко живо същество. Едно от най-важните условия за разцъфването на тази вяра, подбудена от Любов, е свободата на личността, така както на едно плодно дърво са му нужни светлина, топлина и разтворени във вода хранителни вещества, точно така и на личността са ѝ нужни определени условия, за да изяви истинските плодове на своя характер.

За да представя дълбоката непретенциозна същност на богомилството, съм се опитал да го представя в действие, не като препариран мъртъв – древен експонат в музей, а в жизнената среда на съвременното общество.

За целта във втората част на книгата съм използвал свои лични опитности и духовни практики.

Първата част съм посветил на задълбочено изследване на доказани исторически извори, които умишлено са скривани от обществото, тъй като заветът на богомилите е да издигнем знамето на истината в царството на силата на разрушението и да изорем всеки от нас нивата си, хванали здраво ралото заедно с нашия брат близнак – Христос Орача.