Заветите на Богатия градинар

Без значение колко печелим, с какви умения разполагаме или какво икономическо бреме тежи на гърба ни, „Заветите на Богатия градинар“ ще ни покажат пътя към финансовата свобода. Всичко, от което се нуждаем, е само волята да се трудим, желанието да успеем и мотивацията да се учим. Можем да започнем сега.
                                                
В градината, пред която са поставени цели, няма плевели. Ако искаш да просперираш, намери своята цел и я следвай до края на живота си.

Уолъс Хюи

Богатството е като дървото: израства от съвсем малко семенце.

Джордж С. Клейсън


Джон Софорик е собственик на бизнес с недвижими имоти и се радва на пълна финансова свобода. Той пише „Заветите на Богатия градинар“ за своя син, който сега навлиза в живота. Живее в градчето Маунт Плезант, Пенсилвания, със съпругата си повече от 30 години. Поддържа ежедневно блога си richygardener.com.


Откъс от книгата на Джон Софорик

УРОК 3 – 2: КРИЗИ

Криза: период с повишена степен на трудности и/или опасности

В градината ви чака поредица от загуби и няколко победи – точно като в живота.

 Мей Сартън

Богатия градинар отчиташе факта, че финансовите сътресения и катаклизми са възможни, но истинските проблеми възникват, когато те се превърнат в извинения. Бедствията могат да те поведат към тъмнината, но също така могат и да те отведат към Вътрешната ти светлина.

Богатия градинар бе повикал Сантос и Джими в малкия си кабинет за ежеседмичната им бизнес среща, по време на която да обсъдят проблемите пред фермите и да изградят план как да избегнат бъдещите сътресения. Сантос седеше в единия стол. Джими се бе настанил в другия. Бяха изминали само пет минути, но двамата вече спореха.
– Имам един въпрос – каза Джими, без да гледа към Сантос.
– Давай да го чуем – каза Богатия градинар.
– Значи, става въпрос за заплахите за оцеляването. Приели сме вашия бизнес за еталон. Сантос смята, че най-големият проблем пред него е било торнадото преди двадесет години, което е унищожило реколтата, съборило е сградите и почти ви е докарало до фалит.
– Няма никакво съмнение, че онази година беше наистина тежка – бавно каза Богатия градинар. – Тя бе и причината за многото последвали трудни години, в които се борехме за възвръщане на печалбите. Кой би предположил, че ще се случи нещо такова, което ще унищожи цялото ти имущество за няколко минути?
– Значи природните стихии са най-големите заплахи? – попита Джими.
– Е, да не забравяме – каза Богатия градинар, – че имах финансови резерви за извънредни ситуации, както и сключена адекватна застраховка. Бях сигурен, че нещата ще се оправят. Бях здрав, умът ми бе на мястото си и разполагах със знанията как се гради успешен бизнес. Можех да изграждам планове. Бурята не отне опита ми. А амбицията, концентрацията и увереността в себе си можах да възродя от нулата. Бях го правил веднъж, затова знаех, че ще успея и втори път.
Сантос въздъхна с унило изражение. Богатия градинар направи пауза, а погледът му се зарея над лозята, виждащи се през прозореца.
– Не, това не беше най-тежката година за бизнеса ми – меко продължи той. – Най-тежката беше петнадесет години след онази буря. Годината, в която Мери умря в катастрофата. Торнадото отнесе материалните ми притежания, смъртта ѝ почти отнесе важната част от живота ми.
Сантос мълчеше, а Джими се загледа в пода.
– Някои периоди от живота ни просто трябва да ги преглътнем, без да можем да направим нищо повече – продължи Богатия градинар. – Без обезболяващи, без нищо, което да може да ни помогне. Просто кризи. Времето не лекува раната, но можем да я затворим отгоре и да ни остане белег. Учим се да съществуваме с този белег. Куцаме и даваме всичко от себе си.
След тези думи Богатия градинар се наведе напред.
– Най-големите заплахи са онези, които оказват влияние върху смелостта и мотивацията ни. Наш дълг е да продължим напред, ако не за себе си, то заради другите. Можем да се съвземем от всичко и трябва да го направим.
За секунда погледът му се преплете с този на Джими.

Кризата е период с повишена степен на трудности и/или опасности. Човек не може да избяга от катастрофите в живота си, но всички бури отминават и в крайна сметка трябва да продължим към избраното си местоназначение. Трябва да оползотворяваме времето си.

„Първото и последното нещо, което ще ти се наложи да правиш на този свят, е да оцеляваш, без да му позволяваш да те прекърши“, пише Ърнест Хемингуей. „Нещастия се случват на всички“, напомня ни една китайска поговорка.

Какви тайфуни ще преминат през земите ни? Ако живеем достатъчно дълго, ще присъстваме на погребенията на родителите си, братята и сестрите си, на близките си приятели, а понякога дори и на децата си. Ще губим работата и доходите си. Възможно е да бъдем предадени както от партньорите в бизнеса си, така и от тези в живота си. Може да изпитаме финансови затруднения заради загубата си на трудоспособност.

Това не са поводи да скърбим, а да се подготвяме. Самозаблуда е да очакваме лесен и удобен живот. Далеч по-добре ще е да потърсим вътрешната си сила и мъдрост, за да устоим на неизбежните премеждия с достойнство и без да губим самообладание. Трагедията е трагедия, когато се използва за извинение.
„Устоявай и се подготвяй за по-добри времена“, мъдро отбелязва Вергилий. Как да се подготвим за трудностите, които ни очакват на този свят?

Ще опиша най-тежката си финансова криза по-нататък в книгата. Торнадото нахлу в собствеността ми и ме постави на изпитание, надхвърлящо физическата ми издръжливост. Дори развих алопеция – загуба на окосмяването на лицето, веждите и косата. Не можех да заспя, ако не пия сънотворно, като дори и тогава безпокойството ме изваждаше от нарколептичния ми ступор по средата на нощта. Тази най-тежка материална криза в живота ми, която ме накара да забравя всички по-маловажни притеснения, ми преподаде житейски урок, който се извисява далеч над всички останали.

Разбрах, че няма катаклизъм, който да притежава силата да отнеме Вътрешната ми светлина. Всеки от нас е обитаван от духовно присъствие, което усещаме най-силно тогава, когато не ни остава нищо друго. В най-тежките ситуации в живота си, в най-безнадеждните моменти на най-мрачните ми месеци, това е урокът, който прогонваше тъмнината. Можеше да загубя работата си, доходите си, спестяванията за колежа на децата си… но никой и нищо не можеше да ми отнеме Вътрешната светлина. Тя бе моя и само моя.
И тя бе всичко, с което разполагах по онова време.

Когато изпаднете в криза, бъдете като дебел дъб насред люта северна зима. Студът нахлува и се настанява за месеци, дните се скъсяват и мракът става все по-продължителен. Безжизненото дърво замръзва като огромна ледена статуя. В най-тежките периоди не е възможно нищо друго, освен да устоявате на природните стихии. Дървото стои право и понася всичко. Приема и издържа на болката. Но то, замръзнало или не, оцелява до пролетта. Понякога губи клон или два, но затопли ли се времето, то все още е живо.

„Ще се огъна, но няма да се пречупя“, казва Жан дьо Лафонтен. Пречупването, за което говори той, се отнася до духа, наранява човека, оставя го огорчен и безрадостен. Далеч по-добре е да се огънеш под виещия вятър, като приемеш, че някои проблеми съществуват, и макар да ти се струват несправедливи, трябва да се научиш да страдаш, като ги преодолееш, без да се пречупиш.

„Ако искаш да видиш светлината на слънцето, казва Франк Лейн, трябва да устоиш на бурята.“ Слънчевата светлина винаги ще я последва. Точно както градината е в състояние да устои на жестоките бури, същото може да направи и човешкото същество. Ние сме издръжливи създания, ако решим да бъдем такива. Въпреки смъртта и болката, провалите и отстъпленията, винаги можем да се възстановим.

Нашата реакция към трагедиите и твърдата ни позиция по време на бурите определят живота ни. Можем да носим тежко бреме, без да се оплакваме. Дуайт Д. Айзенхауер е избиран за най-харесван мъж от връстниците си дванадесет пъти. Той е бил предводителят на западните съюзници в Европа по времето на Втората световна война, става президент на университета в Колумбия, върховен командир на НАТО, два мандата президент на САЩ, като слага край на войната в Корея, полага началото на системата от магистрали в САЩ и подписва указа за създаването на НАСА. Прекарва последните години от живота си като посланик на мира.

Животът му оставя трайни следи в света, въпреки личната му трагедия. „Смъртта на 4-годишния ни син, казва той към края на разностранния си живот, е нещо, което никога не преодоляхме.“
Айзенхауер не преодолява това събитие, но се научава да живее с него. Кризата отминава и със сигурност му повлиява зле, но не успява да угаси светлината в него.

„В дълбините на зимата научих, че в мен грее непобедимо лято“, казва Албер Камю. Трябва само да преживеем тежкия сезон.

ЖИТЕЙСКИ УРОК: КРИЗА
Видях, че в дори най-невероятния живот
има трагедии, но те са пагубни само тогава,
когато се превърнат в извинения.