Жандармът

Макар и рядко, се появяват книги, които ще се помнят винаги. "Жандармът" е една от тях.

През 1990 г. Емет Кон, ветеран от Първата световна война, изживява последните си дни в САЩ, където е от 70 години. Той обаче не помни кой е бил преди това. Раната в главата му при битката за Галиполи е предизвикала амнезия и е изтрила спомените му от младежките години, когато се е казвал Ахмед Хан. Някога Ахмед е бил турски жандарм и е придружавал керваните на изселваните в Сирия арменски жени и деца. В края на живота си той е споходен от сънища за онова жестоко време на етническа омраза и изтребление, което му се струва чуждо и неизживяно от него. Но образът на Аракси, екзотично красивата девойка с разноцветни очи и християнска вяра, все повече го връща към дните на първата му и единствена любов, с която го е разделила войната. Той трябва да открие нея или децата й, за да разбере истината.

„Да си спомняш, означава да живееш. Да забравиш, както ще научи Ахмед Хан, има своята цена. Времето тече и успокоява, но ние пак се обръщаме назад, защото искаме да знаем. Понякога това знание е болезнено, неудобно или дори осъдително, но то е важно. Показва ни какви сме били или можем да бъдем.”

Със своя драматизъм "Жандармът" напомня романите на Халед Хосейни.