Живият архив на Васил Левски и създаването на един национален герой

“Живият архив...” започва и завършва с два дебата, разглеждането на които оформя своеобразната рамка на книгата. Първият е, актуалният през 80-те години спор за костите на Левски и погребването му в църквата „Св. Петка Самарджийска”, който Хайтов води с археолози и историци, а вторият е огласеният през последното десетиление въпрос за канонизирането на “дякон Игнатий Васил Левски”, при чието представяне авторката анализира причините за двойствената оценка за героя.

Книгата е опит да бъде “убедителен научен исторически текст, който обтяга границите на традиционното повествование, като на моменти прибягва до лично обагрена журналистическа проза.

“Живият архив на Васил Левски и създаването на един национален герой”, имайки се предвид че е писана на английски език, е структурирана така, че да запознае в максимална степен западната аудитория с темата “Левски”. В обстойните бележки под линия, както и по страниците на книжното тяло, всеки читател ще се запознае не само със съдбата и дебатите около и за Левски, но и ще проследи художествените интерпретации (поезия, проза, филмиране), свързани с Апостола на свободата. Проследявайки художествените произведения - биографията от Захари Стоянов, одата “Левски” от Вазов, както и гледната точка на д-р Кръстев и кръга “Мисъл” по отношение на Левски, авторката разсъждава върху “създаването” на Васил Левски. Тя стига до убеждението, разглеждайки Вазовото творчество, че “именно начинът, по който той изразява идеите и чувствата за Левски, на практика формира мисленето на цели поколения за героя.”

Освен художествените интерпретации, Тодорова прави обстойни наблюдения и върху учебниците по история, издавани след Освобождението, за да проследи моментите, в които се извършва открояването на Левски над останалите герои. След 1880 г. учебниците по история за началните училища, писани от Стефан Бобчев, акцентират върху мъченията, на които е подложен Левски при арестуването му и въпреки че все още “не е единствената и изключителна фигура на българската национална революция, в каквато ще се превърне през следващото столетие”, внесеният елемент с нечовешките мъчения е първа стъпка към митологизирането на личността му, твърди авторката.

След окончателното изграждане на мита “Левски” през 20-тегодини на XX-век, името му се превръща в “знаме на всички каузи”. Разглеждайки в отделна глава различните “присвоявания” на героя - както от крайната десница през 30-те години, така и от левицата през същия период на миналия век - авторката подчертава, че Левски се възприема безкрисистно като автентичен представител на дадена класа, партия или движение и основият въпрос, който вълнува политическите опоненти е кой остава по-верен на заветите на героя.

Последните две глави на книгата представляват опит да се зададе теоретична рамка на въпроса за героизацията. Авторката изследва как процесът на създаването на герои зависи от историческия контекст и по-специално връзката между светците и героите. Разгледани са проблемите на ритуала и честванията, национализма и религията, които пряко са обвързани със социално-икономическите и културните процеси при посткомунизма. Накрая Левски е поставен в международното „семейство” на националните герои.

" Левски е типична фигура в общия героичен пантеон на човечеството, още един портрет в галерията на Кембъл за „героя с хиляди лица”...", казва авторката в заключителните страници на изследването си.

Книгата, събирайки между страниците си разнородни проблеми, обединени от личността на националния герой на България и безпристрастното вглеждане и анализиране на дебатите, което авторката с професионализъм прави, ще е безспорно, интересен текст за българския читател.

Мария Тодорова е Гутгезел професор по история в Университета на Илиной, Урбана - Шампейн. Автор е на много книги, изследващи българската и балканската история. Съставител и редактор е на редица сборници по социална и културна история, историческа демография и историография на Балканите. Автор е и на много статии на същите теми.