Златният петел и други истории

Може би тук е мястото да направим кратка вметка за стила магически реализъм. Той не се получава по равенството „магия + реализъм = магически реализъм“. Магическият реализъм е хомогенно смесване на естествени житейски случки с реални събития, но със съдържание извън нормалното, станали „като по магия“, ала възможни. В него се включват и размисли на героите на автора за събитията, времето и пространството, техни представи и спомени за събития в различно време и пространство от това на повествуванието, включително и такива, които са плод на тяхното въображение, и разнообразни метафори. В стил магически реализъм пишат ограничен брой писатели, повечето от Латинска Америка, която е и родината му. Най-изтъкнат представител на тези автори е Габриел Гарсия Маркес.

Поемата е ярка, емоционална и идва направо от сърцето на автора.

В края на книгата има голям послеслов от Румен Стоянов за гостуванията на Хуан Рулфо в България, негови интервюта, изказвания и случки с него.

Самият Гарсия Маркес смята себе си като млад за ученик на Рулфо. Ето какво пише той през 2003 г. в есето си „Кратка носталгия по Хуан Рулфо“.

Алваро Мутис изкачи на големи подскоци седемте етажа до дома ми, носейки пакет книги, отдели от купчината най-малката и най-тънката и ми каза, примрял от смях:

„Прочети тая пущина, по дяволите, че да се научиш как се пише!“

Беше „Педро Парамо“.

Оная нощ не можах да заспя, докато не я изчетох два пъти. Никога от страховитата нощ, в която четох „Преображението“ на Кафка в едно унило студентско общежитие в Богота – почти десет години по-рано – не бях изпитвал подобно вълнение. На следния ден прочетох „Равнината в пламъци“ и удивлението си остана непокътнато.

И завършва така:

Задълбоченото проучване на Хуан-Рулфовото творчество най-сетне ми отвори пътя, който търсех, за да продължа да пиша собствените си книги. Възлиза на не повече от 300 страници, но толкова велики и, мисля, също толкова вечни като тези, които познаваме от Софокъл.