Златното ведро

Тази книга е написана в самота - там някъде по югозападните поли на Витоша, под връх Погледец. Известно е, че книгите са като рожбите - зачеват се, носят се и се раждат. Романът "Златното ведро" не прави изключение, наченат е през 1982 година, дълго е носен, с прах е засипван, за да се появи на бял свят след четвърт век. Той е като презрял нар - зърната напират, притискат се, искат да пукнат кората и да излязат навън, ала все не успяват. Нарът остава цял. Човек като се взре, като вкуси, ще разбере, че червеният сок на този нар е от изпепеляваща любов, но и от омраза; от радост, но и от болка; от съзидание, но и от разруха - сок от нашия вековечен живот.