Зоки Поки

Ако италианските деца израстват с Лукчо и Пинокио, българските – с Ян Бибиян, македонските от половин век се забавляват с лудориите и остроумията на Зоки Поки. Книгата на Оливера Николова се е превърнала в модерна класика и от десетилетия се изучава в македонските училища. Преведена е на повече от 20 езика.

„Зоки Поки“ излиза на български в превод на Таня Попова и издание на „Изида“ и е също толкова забавна и поучителна като толкова обичания детски роман „Вафлено сърце“ на Мария Пар, издаден от същото издателство и станал любим на много български деца.

В „Зоки Поки“ има много лудории и смехории, пакости и щуротии… Кой ги сътворява? Остроумният, досетлив и хитър Зоран, когото неговата съседка и приятелка Лидия нарича Зоки Поки. Щурите идеи бързо го връхлитат и той моментално ги превръща в действие. Не по-малко забавен е котаракът му Фигаро, който е готов да рискува да си поиграе дори и с оса. Към приятелите на Зоки ще прибавим и тъжния петел, който живее в таванската стая, Сламеното мече и… не на последно място – бабата, с която го свързва безгранична обич и привързаност, както и неговите родители.

Първата дама на македонската литература Оливера Николова (спечелила с книгите си за деца и възрастни всички най-големи литературни награди в страната си) разказва изключително забавно, увлекателно и най-вече – на езика на децата.

„Зоки Поки“ е и наръчник за родителите, които искат да възпитат правилно децата си, без насилие, а с думи и пример за поведение.