Зона на прехода (за края на посткомунизма)

Културният теоретик Борис Буден ни предлага своята диагноза на настоящето и на най-новата история на нашата част от Европа.
Повече от четвърт век след формалния край на комунизма, той търси отговори на въпроси, отнасящи се до всички посткомунистически общества:
• Какво се случи с базисни понятия на демокрацията, когато бяха пренесени в посткомунистическите общества?
• Възможно ли е да говорим за „край на обществото“, за „разтваряне на социалното“, за преобразуване на „членството“ на индивидите в него?
• Каква е връзката на всичко това с възраждащата
се религия? А с национализма?
• А как се свързва с ретроутопията, която цари в съвременното изкуство?
• Защо копнежът по история замени пред очите ни вярата в прогреса и защо социалната надежда – парадоксално! – се търси по посока ‘минало’?
„Моделът на прехода от комунистическа диктатура към демократична свобода напомня една известна сцена от филма на Андрей Тарковски Сталкер:. трима мъже пътуват с количка през забранената зона [, където] всички желания стават реалност. Но накрая, когато целта е постигната, когато развалините на потъналия свят са заличени от нов, пъстър живот, тези желания остават неосъществени. Това, което има значение, са не илюзиите, отвели ни в зоната, а единствено опитът, натрупан в нея.“ Б. Буден