Математика за феите - животът на Ада Байрон

„Математика за феите“ е силен, емоционално наситен и човечен роман за една необикновена жена, която в подчертано мъжкия научен свят на Англия и Европа от онова време е запечатала своето име в аналите на математическите открития. Романът е вдъхновен от житейския път на една изключителна жена от първата половина на XIX в. – талантливата математичка Ада Байрон, дъщеря на английския поет Джордж Байрон. Огъста Ейда (Ада) Кинг, графинята на Лъвлейс не остава в историята просто с интересната си фамилна връзка, а с това, че е един от първите програмисти в света. Познатата като Ада Лъвлейс добива популярност с преводите на научни статии, сред които „Елементи от аналитичната машина на Чарлз Бабидж“, описваща машина, която наподобява компютър. Младата аристократка се е познавала лично с математика и двамата водят дългогодишна кореспонция, в която засягат различни сфери на науката. Освен, че тя превежда неговата известна статия, към нея добавя и своите идеи. На нейно име е кръстен езикът за програмиране, създаден по поръчка на Министерство на отбраната на САЩ. Въпреки предразсъдъците към това, че е жена, Ада Лъвлейс успява да открие специален алгоритъм за намиране на числата на Бернули, за да могат да бъдат разчетени от машина, което днес наричаме компютърна програма. Едва през 1998 г. Британското компютърно общество учредява медал в чест на Графинята на Лъвлейс, който се дава за заслуги в областта.

Но романът няма да проследи само постиженията и изобретателната мисъл на Ада Лъвлейс. Талантливият писател Франсиско Х. Хагенбек ни запознава с тази интересна, умна и красива дама, родила три деца. Тормозена цял живот от деспотичната си майка, тя ще се чувства по-удобно сред числата, отколкото в тесния корсет на английската аристокрация, към която принадлежи. Ада, графиня Лъвлейс по мъж, поставя своята страст към математиката пред блясъка на благородническата си титла. Тази „Вълшебница с числата“, подвластна впрочем и на силни любовни трепети, създава първата програма за прототипа на днешния компютър, преди да угасне от рак в разцвета на творческите си сили.

Превод: Венцеслав Николов
Корица: Стефан Касъров